Вещества, способни да свързват идентични или различни компоненти (или материали) заедно, независимо дали са хомогенни или хетерогенни, в едно цяло и които след втвърдяване показват достатъчна здравина. Тези органични или неорганични, естествени или синтетични вещества се наричат заедно лепила, свързващи агенти или просто лепило.
Те се категоризират на естествени полимери (нишесте, лепило от животински кожи, костно лепило, естествен каучук и др.) и синтетични полимери (епоксидни смоли, фенолни смоли, урея-формалдехидна смола, полиуретан и други термореактивни смоли; поливинил алкохол формал, поливинилхлоридна смола и други термопластични смоли; синтетични каучуци като напр. хлоропренов каучук и неорганични съединения (силикати, фосфати и др.) В зависимост от изискванията за приложение, лепилата често включват втвърдяващи агенти, ускорители, пълнители и т.н. лепилата се категоризират като втвърдяващи се при стайна температура, чувствителни на натиск лепила и т.н. Лепилата позволяват залепване на различни материали и тънки листове, като осигуряват равномерно разпределение на напрежението в залепената повърхност. Обикновено използваните при производството и ремонта на контейнери включват епоксидни смоли, неопренов каучук и уплътнители.
През последните години органичните лепила намират все по-широко приложение. Технологията за залепване значително се разви, утвърждавайки се като една от трите основни съвременни техники за свързване, наред със заваряването и механичното закрепване.