Изолацията на сградата се отнася до способността на обвивката на сградата (включително външни стени, покриви, врати и прозорци) да предотвратява преноса на топлина от закрито на открито през зимата. Неговите основни показатели за оценка са коефициент на топлопроводимост или стойност на топлинно съпротивление. Дизайнът и материалите на обвивката трябва да балансират разликите в свойствата на топлоизолация и топлоизолация-например, някои леки порести материали се отличават с топлоизолация, но не и с топлоизолация. Приблизително 30% от зимната отоплителна енергия се губи през прозорците и стените, което прави подобрената изолация ключов фактор за енергийната ефективност на сградата.
В международен план технологията за външна изолация е широко разпространена в енергийно{0}}ефективните сгради. Китай преминава от вътрешни към външни изолационни системи. Системите за външна изолация комбинират изолационни плочи с въздушни слоеве за постигане на двойни функции: премахване на топлинни мостове и защита на основната конструкция. Този подход сега е основната технология в Европа. Обичайните материали за изолация на земята включват пемза и частици от полистиролова пяна, докато покривната изолация се препоръчва с помощта на твърда полиуретанова пяна или полистиренови плоскости. Новите топлоизолационни покрития с аерогел използват аерогел компоненти на базата на силициев диоксид, чиято микропореста структура значително намалява топлопроводимостта, което ги прави широко приложими за изолация на външни стени и покриви.